Страхотно беше, заслужава си да се види.
Няколко съвета:
- звукът беше много слаб на задните редове; бяхме в зона Д, вярно по-евтин билет е, ама не е от най-евтините по принцип; заслужавахме хубав звук.
- беше адски топло; чак ми стана лошо по едно време; това определено влоши изживяването.
- монолозите на пианистката бяха прекалено дълги; всички бяхме дошли за музиката, а не да слушаме личната й история.
- столовете бяха прекалено близко един до друг, ПРЕКАЛЕНО; бях отгоре момичето, което беше седнало до мен, не я познавах; от другата ни страна обаче имаше празно място и вместо да махнете празния стол и да раздалечите малко местата, предпочетохте да оставите един празен стол и 20 души да стоим един върху друг.
